Пътуване – 7 дни, 6 нощувки,  6 закуски, беседи, леки походи лектори, медитации.

Откровението на Св. Йоан Богослов, известно като Апокалипсиса, е може би най-загадъчната книга на християнството. Не случайно тя е единствената от Новия завет, която не се чете на служба в църквата – всяка епоха е правила своите тълкувания върху нея и въпреки това все още няма изработен универсален ключ към нейната сложна и многопластова символна система. Човечеството е разтерзано от любопитство, защото чувства, че в Апокалипсиса се съдържа истината за живота, смъртта, живота след смъртта и смъртта след смъртта, но не може да преведе текста на нито един от езиците на този свят, може би защото и книгата е колкото от него, толкова и не е.

Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че през последните 1900 години (Апокалипсисът е записан от Св. Йоан през 95 г. сл. Хр.) се е променяла и символната система на тълкувателите му. Така в античността ясписът, огънят, ледът, короната, звездите, чашата, числата, цветовете и стотиците други символи са означавали едно, друго са означавали през средните векове и Ренесанса, а днес се използват за означение на съвсем различни неща. Въпреки това тълкувателите не се отчайват, защото знаят, че рано или късно, на едно или друго ниво всички променливи се събират в една константна точка, в която относителното става абсолютно.

Книгата „Апокалипсис или Откровението на Свети Йоан Богослов. История на написването, правила за тълкуването и разбор на текста“ е блестящ опит да се намери общ знаменател между тълкуването на символите от различните епохи. Противно на очакванията, четивото е леко, написано елегантно, напълно в стила на своя автор, когото мнозина наричат „Златоуст на нашето време“.

Архиепископ Аверкий има богата биография, съществена част от която е написана в България. Роден е в руско дворянско семейство, принудено да емигрира по време на катастрофалните събития от 1917 и след това. От 1920 семейството живее във Варна, където преминава детството на младия Александър Павлович Таушев. През 1930 завършва Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, бил е и ученик на забележителния свещеник архиепископ Серафим (Соболев) – предстоятел от 1921 на Руската църква „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в София, за когото в момента в България тече кампания за събиране на свидетелства за извършените чудеса с цел да се подкрепи инициативата за канонизация по случай 130 години от рождението му. След служба в Прикарпатието, Югосравия и Германия, през 1951 архиепископ Аверкий се установява в Съединените щати. Учен-богослов и талантлив духовен писател, оставя ценни трудове в областта на тълкуването на Новия завет. Консерватор по душевна и умствена нагласа, той се отнася изключително отрицателно към икуменизма с неговия „Световен съвет на църквите“, като нарича активните радетели за изкуствена църковна общност „модернисти-либерали“ и „неканени „реформатори“ на Православието“. Умира през 1976 и е погребан в криптата на манастира „Света Троица“ в Джорданвил, САЩ.

Тълкуванието на Апокалипсиса, което предлага архиепископ Аверкий, е систематично подредено и следва структурата на Откровението. Читателят ще намери интересни интерпретации на най-известните видения, образи и символи – четиримата конници, седемте тръби, червения дракон, жената с венец от звезди, звярът, антихристът, книгата с печатите, книгата на живота, херувимите и мъдреците, новият Йерусалим, който слиза от небето и огнената геена. Ще открие и връзката между тази символика и образността на класическата литература и даже на съвременното кино. Но доколкото Апокалипсисът е обръщение към Църквата и пророчество преди всичко за нейната съдба, особено интересна е първата част на книгата, макар и не толкова често цитирана, колкото частите с конниците и Армагедон. В нея Св. Йоан Богослов се обръща към седемте малоазийски църкви, включени в Ефеската митрополия, чийто владика е бил той. Църквите са седем, но се подразбират всички християнски църкви. Седем е числото на завършеността, за седем дни Бог създава Творението Си, а днес седем се употребява и като синоним на „всичко“ – „Тигърът на седемте морета“, „пребродих седемте морета“, тоест всички морета, тоест целия свят. Ето защо е по-правилно под седем църкви да не се разбират конкретно назованите малоазийски църкви, а седемте периода от живота на цялата Христова Църква от основаването и до края на света.

До Турция се пътува вече и само с лична карта освен с международен паспорт.